Интервю с Тери Пратчет - Втора част


LEIGH SALES: Какъв е ефекта на тази форма на Алцхаймер в твоя случай? Защото хората, които гледат нашето интервю* ще си мислят: Той говори добре, съвсем разбираемо. Нищо нередно не мога да видя..

TERRY PRATCHETT: Ела пак да си поговорим след две години. Тази болест се развива. Но също..

LEIGH SALES: Забелязал ли си проявленията и вече?

TERRY PRATCHETT: Да. Съмненията се стопиха. Краткосрочната памет изчезва. Това е ок, малките шегички няма да са толкова смешни във времето, но смехът все пак си остава най-доброто лекарство.

LEIGH SALES:Твоите книги са характерни с хумор, който извира от доста мрачни ситуации. Страхуваш ли се от смъртта?

TERRY PRATCHETT: Не.

LEIGH SALES: Един от най-чудесните персонажи в книгите ти.

TERRY PRATCHETT: Да, да. Този Смърт ми дължи доста пари.

LEIGH SALES: Той ти е донесъл доста голяма сума.

TERRY PRATCHETT:Но кой може да се страхува от смъртта? Какво има там от което да те е страх?

LEIGH SALES:Неизвестното.

TERRY PRATCHETT: О, не. Аз много ценя неизвестното. Това, което ме тревожи е сега и тук. Хората се страхуват от умирането, не от смъртта. И ето къде може да се намеси асистираната смърт. Тя е мостът между живота и смъртта, но без да го има неудобството на това, което е между тях.

LEIGH SALES: Как ще разбереш кога е настъпил моментът?

TERRY PRATCHETT: Мислех, че е миналия четвъртък, но трябваше да присъствам на една конвенция. Харесва ми това, което правят в Уайоминг. Уайоминг ли беше? Забравих.

LEIGH SALES: Орегон.

TERRY PRATCHETT:Орегон, точно така. Когато ти е поставена диагнозата и се предполага, че си кандидат, нещата трябва да са ясни, да си получиш дозата. Проблемът е в това, че на хората им се живее. Те знаят, че могат да умрат ако приемат съответния медикамент, но ето какво се случва: Днес е чуден ден, не се чувствам толкова зле, жена ми готви чудесна вечеря, така че може би ще умра утре. А утре: О, внуците ми идват. Може би ще умра утре. И човекът, за когото се е очаквало да умре за две години, си е жив и на третата, защото всеки ден той прави най-човешкото от всички неща – решава дали да умре или да живее. Животните не умеят това. Хубаво е да знаеш, че човек може. Това е може би едно от най-великите неща, които умеем.
* Въпросното интервю е наистина видео запис, бел. прев. http://www.wired.com/images_blogs/photos/uncategorized/2008/12/30/terryportrait291208.jpg