Дзен


Дзен или още зен е течение в махаяна будизма.
http://www.bbc.co.uk/cumbria/content/images/2007/07/06/john_meditating_three_images_450x150.jpg
Дзен Будизмът е школа, която поставя на централно място осъзнаването на текущия момент и прозрението в същността на нещата чрез личния опит.

Дзен може да се определи и като практика, която помага на човек да проникне в своя собствен ум чрез медитация и да превъплъти постигнатото разбиране в ежедневния си живот. Трите основни елемента на практикуването на религиозната философия Дзен са: медитация в седнало положение със скръстени крака (т. нар. зазен), извършване на някаква работа и пеене на псалми.

Установяването на Дзен е традиционно отдавано на индийския принц станал монах Бодхидхарма, за който е записано, че отива в Китай да учи на специално предаване на външни писания, които не стоят над думите. Възникването на Дзен като различно течение на будизма е най-напред документирано в Китай през VII век. Смята се, че се развива като съвкупност от различни течения в Махаяна будисткото мислене - сред тях са философиите на Йогачара и Мадхямака и Праджняпарамита литература - и местните традиции в Китай, особено Таоизма и Хинаяна Будизма. От Китай, Дзен впоследствие се разпространява на юг към Виетнам на изток към Корея и Япония. В края на XIX в. и началото на XX в., Дзен се появява в Северна Америка и Европа.

Дзен започва да се разпространява в Япония през 1191 г. от монаха Ейсай, който се счита за основател на школата Риндзай Дзен. Сложните теории на Риндзай Дзен са били популярни главно в средите на самураите и на военната класа и с тях е свързано практикуването на бойните изкуства. Има и друга разновидност на Дзен – Сото Дзен, която е била по-популярна сред хората на изкуството.

Дзен е най-ценният плод, роден от дървото, чиито корени са сборниците на палийския канон. Религиозните възгледи на Изтока обикновено са толкова различни от тези на Запада, че дори преводът на отделни понятия създава огромни затруднения, да не говорим за смисъла на изложените идеи, които при определени обстоятелства е по-добре да се оставят непреведени. Китайското Дао например досега не е намерило адекватен превод на нито един от европейските езици. Оригиналните будистки писания сами по себе си съдържат образи и идеи, които са повече или по-малко неразбираеми за средния европеец. Повечето европейци не са наясно каква духовна среда или подготовка (а може би климат!) е необходима, преди човек да осмисли една съвършено чиста идея от будистката Камма. Независимо от всичко, което знаем за същността на Дзен, и тук става дума за усещане, ненадминато по своята уникалност като проявление. То се нарича Сатори и може да се преведе като просветление. Судзуки твърди, че Сатори е същността на Дзен и без него Дзен не може да има. За западното съзнание не е толкова трудно да схване какво разбира един мистик под просветление или какво означава то в религиозната словесност. Сатори обаче разкрива изкуство и начин за постигане на просветление, което европеецът не е в състояние да оцени по достойнство. Такъв е случаят с просветлението на Хякуджо (Пайчан Хуай-хай, 724—814; 114 стр.) и легендата от стр. 118. Ето и друг пример: един монах отишъл при Генша и поискал да разбере къде е входът за пътя на истината. Чуваш ли ромона на потока? попитал го Генша. — Да, чувам го — отговорил монахът. Там е входът — рекъл учителят.

Ако това, което прочетохте Ви е харесало можете да научите повече за Дзен будизма в книгата на Д.Т.Судзуки Увод в Дзен-будизма, предговор Карл Густав Юнг.