Уилям Фокнър снимка

Уилям Фокнър

Уилям Кътбърт Фокнър е американски писател-романист от щата Мисисипи и носител на Нобелова награда. Два пъти награждаван с "Пулицър". Фокнър е смятан за един от най-влиятелните белетристи на Америка. Някои смятат Фокнър за единствения истински американски белетрист-модернист на 1930-те, следвайки експерименталната традиция на европейски писатели като
Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Марсел Пруст и Томас Ман. Работите му са известни с литературни похвати като поток на съзнанието, многобройни описания и гледни точки, както и с измествания във времето на разказа. През 1918 той се записва в курсовете за пилоти на Кралските канадски военновъздушни сили. Прекарва малко повече от една година като специален студент в държавния университет Мисисипи (Оле Мис), а по-късно работи като пощенски началник в университетската поща, докато е уволнен заради четене на работното място.

Библиограгфия

Насърчаван от Шърууд Андерсън, той пише Войнишка отплата (1926). Първата му широко четена книга е Светилището (1931), сензационен роман, който той казва, че е написал заради парите, тъй като предишните му книги – като Комари (1927), Сарторис (1929), Шум и ярост (1929) и Докато лежах, умирайки (1930) не носят достатъчно авторски хонорари, за да може да се поддържа семейството.

Следва стабилна поредица от романи, повечето отнасящи се до т. нар. сага за Йокнапатофа: Светлина през август (1932), Пилон (1935), Авесаломе, Авесаломе! (1936), Непобедените (1938), Дивите палми (1939), Селцето (1940) и Слез на земята, Мойсей и други истории (1941). След Втората световна война основните му произведения са Натрапник в праха (1948), Притча (1954) и Градът (1957). Неговите Събрани разкази спечелиха Националната награда на книгата за 1951, както направи и Притча в 1955. През 1949 Фокнър получи Нобеловата награда за литература.
Виж всички книги от Уилям Фокнър »