Андре Мороа снимка

Андре Мороа

Емил Eрцог е роден в Eлбьоф на 26.VI. 1885 г. По-късно той приема литературния псевдоним Андре Мороа (Андре – на името на негов приятел, загинал за Франция през Първата световна война, и Мороа – на името на малко френско селце, чието тъжно звучене пленява писателя).

Завършва университета Корней в Руан, където слуша лекциите на известния философ Ален. Те оказват силно влияние на младия студент и до края на живота си той ще пази топли смомени за своя учител. На него ще посвети и една от главите на забележителната книга Френски писатели на XX век.

След дипломирането си работи като ръководител във фабриката на своя баща. По време на Първата световна война е преводач в Британския експедиционен корпус. Там той трупа впечатленията, които отразява в първия си роман Мълчанието на полковник Брамбъл (1918). По-късно темата за Англия е продължена в редица негови художествени и публицистични произведения – Ариел, или животът на Шели (1923), Животът на Дизраели (1927), Байрон (1930).

Световна известност получават и романите Бернр Кене (1926), Климати (1928), Семеен кръг (1932) и др.

При започването на Втората световна война, 54 годишният писател постъпва като доброволец в армията. Поражението на Франция го принуждава да отпътува за САЩ, където написва редица исторически и публицистични материали. След края на войната се завръща в родината си и издава сборник с разкази, книгите В търсене на Марсел Пруст (1949), Лелия или животът на Жорж Санд (1952), Септемврийски рози (1954), Олипио или животът на Виктор Юго (1955), Тримата Дюма (1957). Последния си биографичен труд  Прометей или животът на Балзак завършва през 1965 г., когато е 80 годишен.

Умира през 1967 г.

 

Творчеството на Мороа е внушително – 200 книги, над хиляда статии, под неговото перо са излезли романи, новели, критически статии и фолософски есета, литературни мемуари и исторически трудове, но преди всичко Мороа е ненадминат майстор на биографичния жанр. Написаните от него биографии имат феноменален успех и донасят на автора им многобройни награди.

В центъра на биографиите на Мороа е творческата личност, човекът на действието, труженикът, бунтарят. На песимистите, които смятат човешките възможности за твърде ограничени, той противопоставя вярата в индивида, който се изгражда сам и не е роб на външните обстоятелства. Ярки примери за това са Шели, Байрон, Дизраели, Юго, Санд, Дюма. Биографиите на Мороа са нещо средно между историческо изследване и психологически роман. Самият писател смята, че в естетически план биографията има преимущество пред романа: „Четейки биографията на знаменит човек, ние отрано знаем главните перипетии и крайният резултат... Сякаш се разхождаме по позната местност, оживявайки нашите спомени и допълвайки ги. Спокойствието на духа, с което вършим тази лишена от изненади разходка благоприятства естетическата постановка”

Вниманието на Мороа е насочено преди всичко към духовното развитие на личноста, историята сякаш е само фон, който е необходим за разбиране на този процес. Той се фокусира върху проследяването на формирането на характера на героя, в резултат от съприкосновението му с хората и събитията в неговия живот.

Виж всички книги от Андре Мороа »